Поглед в историята
Император Юстиниан I, прочут с големите си архитектурни проекти като Света София, поръча изграждането на тази църква между 527 и 536 г. сл. Хр. Първоначално наречена Църквата на светите Сергий и Вакх, тя е посветена на двама християнски мъченици. Уникалният ѝ план с централен купол беше новаторски за времето си и вероятно е повлиял на изграждането на по-голямата Света София.

След като османците превзеха Константинопол през 1453 г., църквата беше превърната в джамия, известна като Kucuk Ayasofya Camii или джамията Малката Света София. Бяха добавени минаре и религиозно училище. Въпреки предизвикателствата като земетресения и влага, и дори използването ѝ като убежище по време на войни, джамията остава значимо историческо място благодарение на обширни възстановителни усилия.
Архитектурно чудо
Отвън дизайнът на джамията Малката Света София е прост, но елегантен, отразявайки архитектурните техники на своето време. Сградата е осмоъгълна, с великолепен купол, поддържан от осем стълба. При приближаване ви посреща чаровен двор с малка градина и фонтан, създаващи спокойно място за пауза и възхищение на околността.

Вътре се разкрива великолепието на джамията. Двуетажна аркада по северната, западната и южната страна е украсена с колони от верд антик и червен синнадски мрамор. Тези колони, показващи майсторството на миналите векове, поддържат купол, разделен на шестнадесет части. Надпис, съставен от дванадесет гръцки хексаметъра, отдава почит на император Юстиниан, неговата съпруга Теодора и свети Сергий, придавайки историческо значение на интериора.
Истории и легенди
Малката Света София, макар и да не е толкова легендарна като своя по-голям събрат, има своите завладяващи истории. Една легенда разказва за император Юстиниан, който преди да стане император бил обвинен в предателство. Светците Сергий и Вакх се явили на император Юстин I в сън, застъпвайки се за невинността на Юстиниан. Благодарен за намесата им, Юстиниан обещал да изгради църква в тяхна чест, което довело до създаването на Малката Света София.

Друга история подчертава архитектурното значение на джамията, като предполага, че е служила като полигон за техники, усъвършенствани в голямата Света София. Въпреки че не е свръхестествена, тази легенда подчертава иновативния дух на византийската архитектура.
Шепоти за скрити съкровища в стените на джамията продължават, като се вярва, че са били скрити по време на Османското завоевание. Макар съществуването на такива съкровища да остава несигурно, легендата добавя усещане за мистерия към мястото.