Император Юстиниан I, известен с грандиозните си архитектурни проекти като „Св. София“, възлага изграждането на тази църква между 527 и 536 г. сл. Хр. Първоначално наречена Църквата на светиите Сергий и Вакх, тя почита двама християнски мъченици. Уникалният ѝ дизайн с централен купол е бил новаторски за времето си и вероятно е повлиял върху по-късното изграждане на по-голямата „Св. София“.
След като османците превземат Константинопол през 1453 г., църквата е превърната в джамия, известна като Kucuk Ayasofya Camii или Джамията „Малката Св. София“. Добавени са минаре и религиозно училище. Въпреки трудности като земетресения и влага, и дори използването ѝ като убежище по време на войни, джамията остава значителен исторически обект благодарение на обширните усилия по реставрация.
Архитектурно чудо
Отвън дизайнът на Джамията „Малката Св. София“ е прост, но изискан, отразяващ архитектурните техники на епохата. Сградата е с осмоъгълна форма, с великолепен купол, опиран на осем колони. Когато се приближите, ви посреща очарователен двор с малка градина и фонтан, създавайки спокойно пространство, където да спрете и да се насладите на заобикалящата среда.
Отвътре величието на джамията се разкрива. Двуетажна аркада по северната, западната и южната страна е украсена с колони от вeрде антик и червен Synnadic мрамор. Тези колони, показващи майсторството на отминали векове, поддържат купол, разделен на шестнадесет секции. Надпис на дванадесет гръцки хекзаметра почита император Юстиниан, съпругата му Теодора и свети Сергий, придавайки историческа стойност на интериора.
Истории и легенди
„Малката Св. София“, макар и да не е толкова легендарна като своята по-голяма съименница, си има своите вълнуващи разкази. Една легенда разказва за император Юстиниан, който преди да стане император е бил обвинен в държавна измяна. Светиите Сергий и Вакх се явили на император Юстин I насън, призовавайки за невинността на Юстиниан. Благодарен за намесата им, Юстиниан се заклел да построи църква в тяхна чест, което довело до създаването на „Малката Св. София“.
Друга история подчертава архитектурното значение на джамията, като намеква, че тя е служила като терен за изпитване на техники, усъвършенствани в грандиозната „Св. София“. Макар и да не е свръхестествена, тази легенда подчертава новаторския дух на византийската архитектура.
Шепоти за скрити съкровища в стените на джамията се носят и до днес, като се смята, че са били укрити по време на Османското завоевание. Макар съществуването на такива съкровища да остава несигурно, легендата придава на мястото усещане за мистерия.